Ако се върнем няколко месеца назад, през мрачния февруари на 2013, когато няколко десетки хиляди души излязоха по улиците на София и големите градове, с протест срещу високите сметки за ток, няма как да не си спомним твърдата убеденост на управляващи, опозиция, медии и социолози, че излезлите по площадите хора са именно НАРОДЪТ!   Щем, не щем - съгласихме се. Правителството подаде оставка, проведохме нови избори, сформира се ново управление и след няма и седмица, едни други хора отново се появиха по улиците на София и големите градове, започнаха да искат оставката на кабинета, а Президентът, опозицията, някои медии и далеч не всички социолози казаха - това е НАРОДЪТ! В същото време управляващите, подкрепени от казионните социолози, се разграничиха от това кощунствено твърдение и казаха - не, туй изобщо не е народът и си доведоха друг народ с автобуси. И в един момент на площада се оказаха два народа, и двата с претенции за автентичност на своя произход и справедливост на своите виждания, искания и претенции. Ами сега? Коя от двете групи е истинския "народ"? Къде е дефиницията на това понятие, та да се поучим от дебелите книги и криво поседнали на подпалените си задници, все пак някакси право да отсъдим?   Никак не ми се връща към Елин Пелин и неговия Андрешко, защото така само ще разводня темата. Можем да посочим десетки, ако не и стотици примери от следосвобожденската литература, където ясно личи разделителната линия между народа - който тези автори са разбирали като преобладаващата маса от селяни и занаятчии, и малобройния по него време, новосформиращ се български елит или "буржоазията", "богаташите", "чорбаджиите", "управниците"... С това искам да кажа, че "класовото деление" далеч не започва с комунистическата зараза, плъзнала по нашите земи в края на 19-ти и началото на 20-ти век.    Но да се върнем в наши дни и да погледнем по днешните софийски улици. Средната класа, която в момента протестира, с искане за оставка на правителството е убедена, че има право да се счита за народа на България - това са хората, които създават работни места, работят, произвеждат, отглеждат бъдещото поколение и не на последно място - пълнят хазната, с която управляващите по закон и Конституция имат право да се разпореждат. Е, кой, ако не тези хора, може да изисква и настоява собствените му пари да бъдат управлявани именно от тези, които той самият е избрал? И след като е бил измамен и подведен, да иска смяната на управниците си? Справедлива и лесно защитима кауза.    Само на няколкостотин метра от там една друга група хора също протестира, и тя с претенции да е народа, и тя с искания - правителството да остане, за да им раздаде повече от тези пари, които "другият народ" с труд и постоянство събира. Мотивите - и пенсионерите на времето са работили и са отгледали нас, и те заслужават достоен живот и добри пенсии, а ако за целта трябва да се теглят заеми, които деца и внуци ще плащат - какво от това?    И тъй, оказа се, че има два народа. Поне два. В този конфликт са два, при следващия ще са други два, или три, четири...   За да излезем от този неразрешим казус, предлагам да погледнем към останалите демокрации и защо не към най-голямата - САЩ.   Харесвам си я, защото днес доста хора знаят английски и могат да се съгласят или да ми опонират, разчитайки на своите познания и проверки на казаното от мен, в защита на тезата, която ще формулирам след малко.    Някой знае ли как е "народ" на английски? Ще се радвам да ме изненада с подобно понятие от речника на задокеанската нация. Но се опасявам, че ще удари на камък. "People of the United States...", "American nation..." - това можем да чуем в речите и обръщенията на американските президенти и политици. За тези, които не знаят английски - "Хората на САЩ", "Американската нация". Тук категорично няма да приема опити за позоваване на преводи, използващи нашето понятие "народ" при превод на "people" и "nation". Именно това е, което се опитвам да изведа като теза - че никоя демократична страна не си позволява да "остадява" населението си, опитвайки да го разглежда като някаква инертна, хомогенна маса. За САЩ не съществува "народ" в смисъла, който ние влагаме. Там съществуват хора, индивиди, неподлежащи на деперсонификация чрез присъединяване към някаква невъзможна за съществуване формация, каквато се опитваме да създаваме ние. Или по-точно казано - каквато се опитваме да се лъжем, че съществува. А както вече се убедихме, самата улица и самият "народ" се явяват най-категоричната и неумолима критика на едно подобно твърдение.   И така, моето мнение е, че думата "народ" трябва да се изхвърли от употреба. Това е вреден и малко по-малко обиден вариант на думите стадо, рая, гмеж, тълпа... сбирщина от скудоумни създания, неспособни на индивидуални действия, самостоятелни решения, собствени позиции и свободно избран път на развитие. Нацията, гражданите, хората, са естествено разделени на социални, професионални, културни, идеологически и още десетки различни общности. Всяка от тези общности има различни интереси и в представянето на тези интереси на държавно, управленско ниво, се крие и смисълът от съществуването на множество различни партии. Ако приемем, че съществува това вредно понятие - "народ", то тогава би трябвало да съществува и само една-единствена партия, която да го представлява. Това упражнение не го ли правихме от 1944-та до 1989-та?  Изводът, който бих направил от написаното е, че думата "народ" е своеобразен хаштаг за разединение и противопоставяне, а не за обединение и консолидация. Обединяват се свободни хора със знания и идеи, решени да вървят към постигането на обща цел и приели съзнателно и отговорно произтичащите от това им решение неудобства, препятствия и несгоди. Желаещите да битуват под хаштага "народ", се обединяват и разединяват с викове, лаещи кучета и тояги. Нека всеки сам избере към "народ" ли желае да принадлежи или към нация.

Народна република България.

Нито беше народна, нито беше република...

Не е виновна думата.Важно е какво съдържание се влага в нея,а това зависи от битието и съзнанието. Народопсихология.Никой не им е виновен на англосаксонците,че нямат такава дума като нашата,с корен "род".Не става насила да замениш една дума с друга .Замяната става само при условие,че се промени отношението към нейното съдържание.На този етап такава замяна не се предполага от независещи от филолози,философи и езиковеди съображения.

Никой не твърди, че самата дума носи някаква вина. Вина носят тези, които извращават нейното съдържание. Не може да се ползва думата народ за обозначаване на отделни прослойки от нацията с цел противопоставянето им на други. По простата причина, че и другите влизат в понятието "народ". Обяснил съм го в текста, четете по-внимателно.