Другарят Орешарски е на посещение във Виетнам. Като не го канят в Лондон, Париж, Берлин или Вашингтон, поне до Ханой да се разходи човекът. Другарката Орешарска го придружавала. Туй се оказа прецедент, поне според К1. Не ми се рови да търся, дали и другарката Костова не е ходила някъде в качеството си на премиерша. Те другарките партийни секретарки по принцип са свикнали да ходят насам-натам на народни разноски. Отива им някак. Само дано и тази не вземе да се активизира и да направи някоя фондация, по примера на другарката Костова. Че ако реши и да я кръсти със същото име, та да не остане по-назад, хептен ще я вапцаме. Какво прайваме с две светли бъдеща на куп, ние още туй на другарката Костова не можем да преглътнем. Удъвква се някакво, като оная крава-ветеран от Швейк, дето дъртият евреин пробутал на войската. Но да оставим австро-унгарските крави, имаме си достатъчно такива и у нас, особено в парламентарната група на БСП.  Другарят Орешарски се впечатлил от бурното развитие на братски Виетнам, а Премиерът му внезапно заявил, че държавата е направила големи инвестиции в инфраструктура - магистрали, пътища, ЖП линии, водни съоръжения, и това е довело до бум на икономиката. (Ами сега...? - както викаше онова човече в "Минута е много"). Репортерката не спомена другарят Орешарски да е реагирал на виетнамския си колега с довода, че виетнамците не ядат асфалт. Но пък веднага обявил, че нашите фирми много искат да се възползват от виетнамските магистрали, щото ние нашите не искаме да ги строим - понеже не ядем асфалт. Тъй де, като измислят магистрали от вафлени кори или от кебапчета, тогава може и да се хванем да напраскаме някой и друг километър. Може даже една до Бузлуджа да опънем, та да не се пуши другарят Станишев всяко лято около скарите, а многобройният мургав електорат, след като изслуша новите лозунги и опорни точки, направо да заръфа магистралата и да благославя ръководната роля на Партията. Подир щекотливата асфалтово - кебапчена тема, другарят Орешарски смело заявил, че Виетнам бил основния ни икономически партньор в югоизточна Азия. Да рече човек, че тъй сме се засилили икономически, та чак Азията сме я разпарчетосали на райони и райончета и у всеки си имаме по един основен партньор, дето да се радва на височайшето ни благоволение. Ама нали трябва да си хоротуват нещо хората, да сме благодарни поне, че на другарката Орешарска не и се е додрямало след дългия полет и не е сръчкала съпруга си, да развали седенката.  Пак тъй в духа на добрите традиции от преди 1989-та, държавната телевизия ни уведоми за намерението България да помага за изграждането на виетнамската атомна централа - зер, като докарахме нашата почти до акт 16, време е да покажем и на братята виетнамци как се градят ядрени мощности. Може да не са се научили как се копае гьол хората, хем луксозен, за два милиарда евро. Подир тази ползотворна визита на другаря Орешарски, тръпна от нетърпение и възбуда, какви сфери за сътрудничество ще намерим с нашите братя от Северна Корея. По повод визитата на българския Премиер във Виетнам, смесен хор от китайчета, виетнамчета и севернокорейчета изпълнил специална песен за прослава на вечната дружба между виетнамската комунистическа партия и родните социалисти. Преводачите все още работят по точния превод, но вече са успели да преведат част от припева на песента. В него се пеело: "Бог да пази Азия, щом БСП налази я"!

Ти имаш ли представа като икономика какво представлява днес Виетнам. Срещу нас да ходят, няма да ги стигнем.
Ако си забравил това е страната която победи във война Франция и САЩ. Отблъсна и атака на Китай.
Най влиятелната фигура според нашата конституция е премиерът. Кой ще придружава премиерът във визита зависи от поканата. Съвсем нормално е президент, премиер, спикер да бъдат придружени он съпругите си.
Иронията ти с "другарките" е съвсем неуместна. Точно в комунистическите страни не беше прието съпрузите да правят заедно визити. В западните общества това е норма.