Май Маргарет Тачър беше просветлила масите, че гарантираното от Конституцията право на лечение хич не означава, че това лечение трябва да е безплатно. Пак на нея дължим сентенцията, че социализмът свършва, когато свършат парите... на другите. Последното беше недвусмислено доказано, при това многократно,  от родните „социалисти“. Ама днес няма да ви занимавам конкретно с тях, а с едни техни прозрения по законите и Конституцията, довели до масово оглупяване на народонаселението и като резултат – до днешното положение в страната. Едно от най-извратените тълкувателства на родната Конституция е туй, че гарантираното от нея право на труд автоматично се трансформира в задължение на държавата да ни го осигурява. Под формата на работни места. Тъй, ама подобни задължения държавата няма. За това и Борисов на няколко пъти предизвика възмущението на родната „интелигенция“, щото бил казал на префърцуненото гражданство да сади компири. Ми като не щат компири, да сеят райграс и да го пасат сетне, ако им се чини по-апетитен. Тъй де – каквото и да решат да сеят или садят, държавата им гарантира правото да осъществяват туй си начинание и аз поне не знам някому да е било запретено да се дупи на нивата, да отлива копчета за балтони или да си направи цех за производство на джапанки. Според чл. 48(1) „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“.

Тъй, ама когато държавата тръгне да изпълнява задълженията си по този член, а именно – да строи пътища и магистрали, по които осъществяващите правото си на труд граждани да стигат до работните си места и да транспортират стоките си, социалистите въздигат глас, че не ядели асфалт. Не асфалт бе, другари, компири ще ви караме по тия пътища, или по-скоро детелина за вас, че те говедата повече детелина ядат.  

Но да се върнем на тълкуванията, че тях исках да поразчепкам днеска.  След 24 години законотворение и законотълкувание, родните социалисти и всичките им производни – депесисти, десебисти и всякакви реформисти, успяха дотолкова да измешат понятията в главиците на клетите българи, че всеки днес се има достоен и образован да издевателства над закони и Конституция, и да си ги чете като Ахмед Доган хидроинженерен проект.

Нейде в тия години се зароди и поредната каста от недосегаеми – след магистратите, политиците, олигарсите и монарсите, пак на базата на тълкувателствата конституционни, се сдобихме и с кастата на неподлежащите на санкции журналя. Тази каста успя да се сдобие дори с по-голяма свобода и недосегаемост от всички по-стари правоимеющи – все се е случвало я съдия, я политик да се озове под ударите на Темида, ама погнат ли някой журналист, всички медии вкупом ни проглушават ушите, как се извършва посегателство над свободата на словото! Тук аз ще кажа – ай сиктир! Конституцията и законите ти осигуряват право да говориш и пишеш, каквото сметнеш за необходимо, но не и безнаказаност, ако с това си нарушил някой закон! Политици, избирани с народен вот, отиват на съд за злоупотреба с няколко хиляди, а журналистът Бареков, провалил избори за 20-30 милиона, предизвикал с действията си безпрецедентна вълна от протести, довели до грандиозни щети в икономиката, днес не само не е на подсъдимата скамейка, заради тези си деяния, ами дори има наглостта да се изявява като политик! Кой е избирал Бареков? Делян Пеевски, може би? Но не и аз, нито вие. Защо не му е потърсена отговорност за нанесените на държавата щети, а вместо това му се позволява да вилнее из страната и да се изявява като ментор и съдник?

Вървейки по този път, много скоро може да се наложи да освободим и всички затворници. Според Конституцията, чл. 35(1) „Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели“. Нищо, че този член има и продължение – „Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани“. Все ще се намери някой тълкувател, да реши, че първата част е по-важна от втората. Или да забрави, че втората изобщо сърществува. Юристи бол - особено в Конституционния съд. 

Как е възможно да няма нито един коментар, когато ви казват се казва истината в очите? Хайде, извадете си главите от зад..ците и потърсете правата си!
Нека някой се опита да оспори поне една дума от написаното! Мълчи народът, глухо и тъжно... както е казал поетът. Поне един Мунчо да имаше, а то...