В страната клокочи – помии, бълвочи

бълбукат в партийни казани.

Народът се пули и рупа мамули,

а в мандрите – пак партизани.

 

Кипи в БСП-то, че Гоце с чифтето

отстрелва партийни архари.

Сергеят се гърчи, а Мая подсмърча -

приятелски огън ги пари.

 

В шеги и закачки - и тук-таме с храчки

редят се предизборни листи.

При Гоце – ловците, при Серго – овците...

Меле на червената писта!

 

Подготвят конгреси... червени метреси

колосват сукмани и фусти.

Ще бранят Сергея - каква епопея!

Дали пак властта ще изпуснат?

 

Лютвито кадрува, Доган му диктува -

с чалми ще сме скоро в страната.

Сергеят пак пъшка в прегръдката мъжка,

одупен във поза позната.

 

При Бисеров – драма, че с Ментата двама

въртели офшорки и сметки.

Пропадна достлука, май сгазиха лука,

мирише на съд и решетки...

 

Политна „Атака“ за Варна. В сумрака

в небето врещят стюардеси!

Команда пияна взриви аероплана,

гневи се брадатата Деси.

 

Прозира разлъка и май рахатлъка

на Волен тез дни ще приключи.

Ни гаджева свирка, ни сочна мисирка -

щом Цацаров тъй се закучи...

 

В страната клокочи – помии, бълвочи

бълбукат в партийни казани.

Народът май стопля какво му се готви -

и сопата скоро ще хване!

Много яко и точно си го казал и то в перфектна стъпка и рима! Браво!

БРАВО !!!

БРАВО! Това е най-доброто авторско, социално насочено стихотворение, което съм чел напоследък! Давам ви два гласа - за постинга и блога.

страхотен ритъм :)