Тази сутрин в родния ефир се случи чудо! След вчерашния форум в Пловдив на управляващата позитановска хунта, днес само другарката Нинова се появи по БТВ, за да ни уведоми, че за нищо не може да ни уведоми, особено по въпроса с отцепниците, а в пеевския телевизионен парцал ТВ7 учудващо имаше интервю с реакционера Румен Петков. По Нова ни занимаваха с влакове, тютюнопроизводители и всякакви други страдающи, включително с кръшни пернишки роми, които се завирали из някакви пещери под къщите на людете, за да копаят въглища и имало опасност да съборят обиталищата на пернишкия елит, с тази си нерегламентирана деятелност.    Въздъхнах облекчено – щом уредихме всичко в държавата  и вече опряхме до попълзновенията на десетина гуреливи циганина накъмто подземните ни блага, значи обещаното от БСП благоденствие е наближило съвсем и всеки момент ще ни тресне по главите.  Сетих се, че днешните узурпатори на властта - мафиотските кланове на Станишев и Местан - ни дължат един ден за размисъл, заради насилствено отнетия ни от тях 11.05.2013. И му дръпнах едно мислене. Ето какво ми дойде на акъла: Вчера от ефира на Нова биде изстреляна мощна словесна канонада по сегашното управление. Като започнем с манипулативните изяви на Кадиев от сутринта при Люба Кулезич, който обясни колко ни била нужна БСП, за да ни предпазва от самата себе си, та стигнем до гостуването на Калфин и Р. Петков при Кеворкян.  Без съмнение, най-атрактивния приятелски огън дойде от устата на бившия вътрешен министър Румен Петков. Почти на финала на разговора му с Кеворкян, в студиото биде внесена разпечатка с бисерите станишеви от вече завършилия партиен форум. Изпълненият с хулителни и осквернителни слова папир доведе известният с колоритния си език политик до спонтанен емоционален изблик. Авторът на знаменателната фраза „Уйович, Куйович...“ този път ни разкри тайните на затворените врати: „Преди да тръгне да отваря някоя врата, Станишев трябва да знае какво ще намери зад нея. А в случая ще намери мен“ (цитирам по памет). Въх, ми сега? Който още не е разбрал, време е да се посъбуди. Комунистическата партия винаги е крепяла властта си на репресивния апарат, който пък е съсредоточен основно в службите под шапката на МВР.  И ако има някой, който да знае кирливите ризи станишеви, туй е баш вътрешният му министър. А отвори ли си устата пред медиите Петков, нищо добро не чака не само Станишев, ами цялата им престъпна шайка, управлявала до 2009-та и завърнала се във властта след февруарския метеж и майската фалшификация. Шест милиарда са задигнали другарите само от заменките. Белене, Цанков камък, БЕХ, газ, мас – дето и да бръкнеш, все мирише на комунистически грабеж и престъпни схеми. Туй го знаят и Гоце, и Петков, и Калфин. А най-добре го знае Станишев. И понеже той беше Премиер, няма как да не опере пешкира, ако Петков звънко запее иззад все още неотворената съвсем врата. И сега треска го е затресла. Ех, къде са славните комунистически години, когато спокойно можеше да обявиш такива като Петков, Калфин и Първанов за народни врагове и да ги разстреляш на стадиона...   Откъм Позитано все повече замирисва на вътрешен преврат. Нищо чудно тия дни да чуем как др. Станишев е решил да се оттегли от председателския пост в стоклетницата. Въпросът с европейската му позиция на председател на ПЕС, обаче, виси със страшна сила. На българските медии спокойно може да се подхвърли някоя партенка, за огромната загриженост на др. Дмитриевич за целостта на партията. И това ще мине. Няма да е тъй лесно за Станишев да обясни на евросоциалистите, че е принуден да напусне, щото е правил далавери за милиарди в качеството си на Премиер и сега вътрешните му хора искат главата му.  Какво ще се случи на Позитано тепърва предстои да разберем. Нищо чудно, докато намерят изход от ситуацията, другарите да ни пробутат допълнителни дни за размисъл – като компенсация за бъдещите мизерии, които им предстои да вършат. А за нас остава да мислим. Най-много - когато останем в „тъмните“ стаички за гласуване на следващите избори.

Все пак да не забравяме че Румбата е един добре информиран човек, но все пак „социалист“ и ще отпусне толкова истина колкото му е удобно.

Важно е все пак че разръчка лайната с флашките а който иска повече да мисли.