Постинг
05.02.2014 23:15 -
Фейлетон по преживяно
Тъкмо съм се замислил какво да излъжа жената за трийсетте лева, дето ги дадох за „Еврофутбол“, в грубо нарушение на семейната бюджетна рамка, и си карам кротко с шейсе в най-дясната лента и хоп – изскача ми някакъв маркуч с палка и ми маха да спра. Предъвквам набърже току що отхапаното парче баничка и с леко блажни пръсти завъртам волана накъмто мантинелата. Спирам стреснато и се чудя, какво ли може да съм нарушил, дорде си мисля за глупости зад волана. Дългуча се приближава, смъквам стъклото и пред мене изгрява глуповатата физиономия на мургав катаджия, който ми се струва странно познат. Глуповатото лице се представя:
- Сметник Лаков, слезте ако обичате от колата. Мисля си, че не съм чул правилно.
- Извинете, сержант ли казахте? - питам сконфузено.
- Сметник бе! Ти да не си глух?
Опулвам се недоумяващо и в спонтанен порив за разтопяване на ледовете го питам миролюбиво:
- Аз вярно, че отдавна съм ходил в казармата и сигурно много неща са се променили, ама това звание да не е нещо от НАТО? Не съм го чувал до сега.
- Ще ти дам аз едно „НАТО“, аха – облещва ми се Лаков и адамовата му ябълка отривисто подрипва в унисон със завалените му думи, издаващи кооперативно потекло и не особено елитно образование – я кажи сега, що ядеш баничка в обществения транспорт?
- Ама как обществен транспорт, моля ви се, това ми е личната кола, мога да ви покажа документите?!?
- Ха... документи щял да ми показва! На мене ако ми трябват документи, ще си ги поискам. Не спряхте да мажете навсякъде с тия закуски. Тая баница със сирене ли е или с оная извара, дето мирише на две стада пръчове? Щото аз тука имам малко сиренье, ти ще си го платиш, че и отгоре, не се стеснявай...
Поглеждам зад него и какво да видя – цяла стена от тенекии, наредени чинно една връз друга, образуващи плътна стена покрай пътя, а пред тях – табела с надпис „ДЪРЖАВНО СИРЕНЬЕ“.
Поглеждам – в краката на Лаков една празна тенекия, с надпис „ДНЕВНА СМЯНА 6“. Нищо не мога да разбера!
- Значи, според другаря Ленин - „Човекът е обществено животно“, нали така? - продължава Лаков назидателно.
- Е как така другаря Ленин, моля ви се – това е Аристотел - „Homo est animal sociale”...
- Хайде, хайде... все много знаете вие. Обществено животно е и туй то. А пътя обществен ли е? - Обществен е! - отговаря си сам Лаков и заключава мъдро – Значи, си в обществено превозно средство и ядеш баничка. Толкова. В нарушение си! При тези си думи той се пресяга към стената от тенекии зад табелата, смъква една, вади от задния си джоб ръждива ножка и започва чевръсто и доста обиграно да реже капака на тенекията. След като изрязва съвсем равно трите страни, вдига капака, огъва го назад и доволно вади една буца бяло сирене, което гордо слага в празната тенекия.
- Тъй. Значи за баничката се разбрахме. Никвакви банички! Сега дай да видим шнорхела, водните очила, леководолазното оборудване...
- Чакайте, чакайте... как така шнорхел и какво беше там? Това е автомобил, няма такива изисквания...
- Ха! Нямало изисквания! Кой ти каза, че няма? Ами ако се скъса някоя язовирна стена и пътя плувне във вода? Ами ако се излее порой и реките придойдат? Тогава какво? Изисквания, неизисквания – това е положението. Имаш ли оборудване или не?
- Не, нямам такива работи в колата – отговарям сконфузено.
- Добре, я да запишем в протокола, че всичко трябва да се документира, да няма после пак неразбрали и недоволни. Какво казахме... яде в обществено превозно средство и няма леководолазно оборудване.
Лаков грижливо попълва в някаква бланка и след като остава доволен от написаното, бръква в държавната тенекия и прехвърля още една буца сирене в оная на дневната смяна.
- Така. Сега да ви видим разрешителното за космически полети.
- Моля? Какви са тези глупости, какви космически полети, опела ми е на 19 години, едвам вдигам 80 с него... Като се наложи да карам по магистралата, се свивам в аварийната, да не ме отнесе някое БМВ...
- Хайде, хайде... знаем ги тия! Стар, потрошен, а като погледнеш отдолу, по два ядрени двигателя... Всякакви сме ги виждали, няма защо да ми се правиш на тарикат. И като се скриете зад баира, форсаж нагоре, а после всичките глоби на НАСА при нас идват. Разрешителното, другарю! Пардон, господине. С това напрежение, вече не знам на работа ли съм, на инструктаж при Станишев ли... Хайде по-живо, че виж каква опашка направихме. Ако с всеки се разправям по толкова, кога ще ги прехвърля всичките тия тенекии?
- Чакайте сега, г-н Лаков, вие казахте, че сте сметник, нали? Да не би това да значи някой, който насмита шофьорите по пътищата, за да не вършат нарушения? Някаква нова инициатива на КАТ ли е това? Има ли скрити камери наоколо? Например, в тия тенекии?
- Аз като се обадя на колегата от данъчното, ще видиш едно насмитане, аха. Сметник – значи от сметната палата. Смятам как харчиш безконтролно държавните финанси! Всичките сте такива – хъката, мъката, бедни сме, хрисими сме, а като ви остави човек, веднага си показвате рогата! Имаш ли разрешително за космически полети или не?
- Ама моля ви се, какви космически полети, погледнете ми колата, и багажника ще отворя, и отдолу вижте – нямам никакви допълнителни двигатели, сопла, задкрилки и елерони. Чисто и просто стандартна Астра, доста поочукана вече.
- Я го виж ти. Че аз ако взема да се дупя да гледам под колата на всеки, който твърди, каквото му скимне, къде ще му излезе края? Кой ще събира приходи в тая хазна? Значи, разрешително за полети нямаш. Добре-е. Я прехвърли две буци от пълната тенекия в тая тука пред тебе. А така. Да не се мокря пак. Давай сега да видим, последно, прикачния инвентар за пневматичната редосеялка и да те пускам да си ходиш, че виж каква опашка се натрупа, докато ти обяснявам...
- Вижте какво, другарю... пардон, господине! Виждате ли как ме объркахте, тази дума не съм я ползвал от години, мразя я още от детството си. Значи, никое от тези неща, които ми искате, не са регламентирани като задължителни в закона, от къде на къде ми ги искате, че и акт ми пишете за тях?
- Я го виж ти него, какъв философ се извъди! Нямало закон, нямало ала-бала. Много взехте да разбирате всичките от закони, затова сме на това дередже! Ние в Парламента вече без ръце останахме, закони да пишем за тарикати като тебе. На тоя му се приискал такъв закон, на другия друг, ние по цял ден трябва да седим и да ви угаждаме на щуротиите! Щом аз ти казвам, че трябва да имаш прикачен инвентар за пневматична редосеялка, значи трябва да имаш! Ако минеш покрай някоя нива сега и се е повредил трактора, в средата на сеитбата, как ще се притечеш на помощ, можеш ли да ми отговориш? - завършва назидателно Лаков.
- ?!?
- Не можеш я. Значи, записваме и прикачния инвентар. Ако нямаш нищо против, ще сложа две бучки и за колежката Гаджева, че днес имат заседание за рестартиране на АЕЦ-а и се налага и за нея да бачкам. Хайде, подписвай тука протокола и чакай да видим сега – една за баничката, една за водолазното, две за космическото, една плюс две за Гаджева за прикачния инвентар – значи общо седем. Седем по 114 лева буцата – общо 798 лева. Бе хайде, дай 800, няма да се циганим за 2 лева сега. Хора сме.
Тъкмо да бръкна в портфейла, да извадя парите, и някакъв идиот с мощна КИА спортидж се наби в стената с тенекиите. Разлетяха се буци сирене, Лаков се просна на шосето, аз понечих да се метна под опела и...се събудих. Огледах се стреснато – слава Богу, Лаков не се виждаше никъде. Направих си кафе и отворих нета да видя какво-що ставало, дорде съм дремал.
Попадам на статия в Медиапул
Чета, чета и накрая си казвам – явно не само аз си пиша лошите сънища. Все пак, моите поне са си в някакъв нескопосен фейлетон. А тези на сметната палата имат претенции да са официални документи... Няма ли кой да ги посъбуди там, преди да са ги изпраскали тенекиите със сирене на мандраджиите по главите?
- Сметник Лаков, слезте ако обичате от колата. Мисля си, че не съм чул правилно.
- Извинете, сержант ли казахте? - питам сконфузено.
- Сметник бе! Ти да не си глух?
Опулвам се недоумяващо и в спонтанен порив за разтопяване на ледовете го питам миролюбиво:
- Аз вярно, че отдавна съм ходил в казармата и сигурно много неща са се променили, ама това звание да не е нещо от НАТО? Не съм го чувал до сега.
- Ще ти дам аз едно „НАТО“, аха – облещва ми се Лаков и адамовата му ябълка отривисто подрипва в унисон със завалените му думи, издаващи кооперативно потекло и не особено елитно образование – я кажи сега, що ядеш баничка в обществения транспорт?
- Ама как обществен транспорт, моля ви се, това ми е личната кола, мога да ви покажа документите?!?
- Ха... документи щял да ми показва! На мене ако ми трябват документи, ще си ги поискам. Не спряхте да мажете навсякъде с тия закуски. Тая баница със сирене ли е или с оная извара, дето мирише на две стада пръчове? Щото аз тука имам малко сиренье, ти ще си го платиш, че и отгоре, не се стеснявай...
Поглеждам зад него и какво да видя – цяла стена от тенекии, наредени чинно една връз друга, образуващи плътна стена покрай пътя, а пред тях – табела с надпис „ДЪРЖАВНО СИРЕНЬЕ“.
Поглеждам – в краката на Лаков една празна тенекия, с надпис „ДНЕВНА СМЯНА 6“. Нищо не мога да разбера!
- Значи, според другаря Ленин - „Човекът е обществено животно“, нали така? - продължава Лаков назидателно.
- Е как така другаря Ленин, моля ви се – това е Аристотел - „Homo est animal sociale”...
- Хайде, хайде... все много знаете вие. Обществено животно е и туй то. А пътя обществен ли е? - Обществен е! - отговаря си сам Лаков и заключава мъдро – Значи, си в обществено превозно средство и ядеш баничка. Толкова. В нарушение си! При тези си думи той се пресяга към стената от тенекии зад табелата, смъква една, вади от задния си джоб ръждива ножка и започва чевръсто и доста обиграно да реже капака на тенекията. След като изрязва съвсем равно трите страни, вдига капака, огъва го назад и доволно вади една буца бяло сирене, което гордо слага в празната тенекия.
- Тъй. Значи за баничката се разбрахме. Никвакви банички! Сега дай да видим шнорхела, водните очила, леководолазното оборудване...
- Чакайте, чакайте... как така шнорхел и какво беше там? Това е автомобил, няма такива изисквания...
- Ха! Нямало изисквания! Кой ти каза, че няма? Ами ако се скъса някоя язовирна стена и пътя плувне във вода? Ами ако се излее порой и реките придойдат? Тогава какво? Изисквания, неизисквания – това е положението. Имаш ли оборудване или не?
- Не, нямам такива работи в колата – отговарям сконфузено.
- Добре, я да запишем в протокола, че всичко трябва да се документира, да няма после пак неразбрали и недоволни. Какво казахме... яде в обществено превозно средство и няма леководолазно оборудване.
Лаков грижливо попълва в някаква бланка и след като остава доволен от написаното, бръква в държавната тенекия и прехвърля още една буца сирене в оная на дневната смяна.
- Така. Сега да ви видим разрешителното за космически полети.
- Моля? Какви са тези глупости, какви космически полети, опела ми е на 19 години, едвам вдигам 80 с него... Като се наложи да карам по магистралата, се свивам в аварийната, да не ме отнесе някое БМВ...
- Хайде, хайде... знаем ги тия! Стар, потрошен, а като погледнеш отдолу, по два ядрени двигателя... Всякакви сме ги виждали, няма защо да ми се правиш на тарикат. И като се скриете зад баира, форсаж нагоре, а после всичките глоби на НАСА при нас идват. Разрешителното, другарю! Пардон, господине. С това напрежение, вече не знам на работа ли съм, на инструктаж при Станишев ли... Хайде по-живо, че виж каква опашка направихме. Ако с всеки се разправям по толкова, кога ще ги прехвърля всичките тия тенекии?
- Чакайте сега, г-н Лаков, вие казахте, че сте сметник, нали? Да не би това да значи някой, който насмита шофьорите по пътищата, за да не вършат нарушения? Някаква нова инициатива на КАТ ли е това? Има ли скрити камери наоколо? Например, в тия тенекии?
- Аз като се обадя на колегата от данъчното, ще видиш едно насмитане, аха. Сметник – значи от сметната палата. Смятам как харчиш безконтролно държавните финанси! Всичките сте такива – хъката, мъката, бедни сме, хрисими сме, а като ви остави човек, веднага си показвате рогата! Имаш ли разрешително за космически полети или не?
- Ама моля ви се, какви космически полети, погледнете ми колата, и багажника ще отворя, и отдолу вижте – нямам никакви допълнителни двигатели, сопла, задкрилки и елерони. Чисто и просто стандартна Астра, доста поочукана вече.
- Я го виж ти. Че аз ако взема да се дупя да гледам под колата на всеки, който твърди, каквото му скимне, къде ще му излезе края? Кой ще събира приходи в тая хазна? Значи, разрешително за полети нямаш. Добре-е. Я прехвърли две буци от пълната тенекия в тая тука пред тебе. А така. Да не се мокря пак. Давай сега да видим, последно, прикачния инвентар за пневматичната редосеялка и да те пускам да си ходиш, че виж каква опашка се натрупа, докато ти обяснявам...
- Вижте какво, другарю... пардон, господине! Виждате ли как ме объркахте, тази дума не съм я ползвал от години, мразя я още от детството си. Значи, никое от тези неща, които ми искате, не са регламентирани като задължителни в закона, от къде на къде ми ги искате, че и акт ми пишете за тях?
- Я го виж ти него, какъв философ се извъди! Нямало закон, нямало ала-бала. Много взехте да разбирате всичките от закони, затова сме на това дередже! Ние в Парламента вече без ръце останахме, закони да пишем за тарикати като тебе. На тоя му се приискал такъв закон, на другия друг, ние по цял ден трябва да седим и да ви угаждаме на щуротиите! Щом аз ти казвам, че трябва да имаш прикачен инвентар за пневматична редосеялка, значи трябва да имаш! Ако минеш покрай някоя нива сега и се е повредил трактора, в средата на сеитбата, как ще се притечеш на помощ, можеш ли да ми отговориш? - завършва назидателно Лаков.
- ?!?
- Не можеш я. Значи, записваме и прикачния инвентар. Ако нямаш нищо против, ще сложа две бучки и за колежката Гаджева, че днес имат заседание за рестартиране на АЕЦ-а и се налага и за нея да бачкам. Хайде, подписвай тука протокола и чакай да видим сега – една за баничката, една за водолазното, две за космическото, една плюс две за Гаджева за прикачния инвентар – значи общо седем. Седем по 114 лева буцата – общо 798 лева. Бе хайде, дай 800, няма да се циганим за 2 лева сега. Хора сме.
Тъкмо да бръкна в портфейла, да извадя парите, и някакъв идиот с мощна КИА спортидж се наби в стената с тенекиите. Разлетяха се буци сирене, Лаков се просна на шосето, аз понечих да се метна под опела и...се събудих. Огледах се стреснато – слава Богу, Лаков не се виждаше никъде. Направих си кафе и отворих нета да видя какво-що ставало, дорде съм дремал.
Попадам на статия в Медиапул
Чета, чета и накрая си казвам – явно не само аз си пиша лошите сънища. Все пак, моите поне са си в някакъв нескопосен фейлетон. А тези на сметната палата имат претенции да са официални документи... Няма ли кой да ги посъбуди там, преди да са ги изпраскали тенекиите със сирене на мандраджиите по главите?
Каква трява да е позицията на Борисов в ...
Бойко изпусна възможността да спаси Бълг...
Облаците над Бойко се сгъстяват
Бойко изпусна възможността да спаси Бълг...
Облаците над Бойко се сгъстяват
Няма коментари
