БСП-то пак ни е изпързаляла. Този път – сериозно. Не помня коя година го направиха, но комай още никой не се усеща в каква безизходица се озовахме за пореден път. Помните ли неистовия вой, който нададоха внезапно и „леви“, и „десни“ (умишлено в кавички) нейде преди 13-14 години, за пагубния двуполюсен модел? И как задължително трябвало да бъде „разбит“? Обясниха ни колко ужасно и безобразно е във властта да се сменят само БСП и СДС, а никой друг да не можел да се добере до нея? Чунким тогава имаше други? Мотаха се там някакви ВМРО-та, нови БКП-та, забравил съм вече. А и не е толкова важно. Важното е, че СДС бяха събрали огромна маса от симпатизанти, срещу прогресивно оредяващите редици на червените бабички и заплахата БСП да остане завинаги извън властта си беше съвсем реална.      Та тогава започна бума на новите партии и партийки, които трябваше да разбият модела. Порочния, двуполюсен модел, който незнайно как, никак не е порочен в едни от най-старите европейски и световни демокрации. Разбиването беше възложено на баш демократите като Костов, Бакърджиев, Софиянски и всички останали, които ей тъй, както си седяха и викаха СДС по площадите и вееха сините шалчета, изведнъж намериха непреодолими противоречия помежду си и тръгнаха да се цепят, люспят и ронят, и създадоха нови партии. Явиха се постепенно и РЗС-та, Атаки, батаки, и на последните избори през май 2013-та ударихме джакпота с 45 партии, ама всичките - коя от коя - по-дясна! Бе как тъй за толкова години БСП-то не рачи да разбива и тя тоя порочен двуполюсен модел и не се нарои на 40-50 партийки, а си остана цяла целеничка, а нашите пишман-демократи тъй радушно прегърнаха иновативната идея да съсипят СДС? 
  Ще опитам да илюстрирам пълното безумие на тази идея, използвайки една простичка метафора. Ако искаш да стигнеш от точка А до точка Б, в нашия случай – от комунистическата кочина до поне средно развита европейска държава, трябва да следваш определен път. И ако изборите на всеки 4 години са своеобразни кръгови кръстовища по пътя, е добре да следваш маршрута, по който най-бързо ще стигнеш до целта. Доколкото за всички е ясно, че десният път на развитие е единственият възможен, допустимо е на моменти да правим и празни ходове, давайки управлението на левите, да охлабят малко примката около врата на най-бедните. Но пътят в никакъв случай няма да е по кратък и по-успешен, ако всеки път, стигайки до дадено кръстовище, не харесаме нито левия, нито десния завой, а изберем да си строим нов път през оранта. Който уж ни се вижда по-кратък, а всъщност ни забива обратно там, откъдето сме тръгнали. 
  И сега сме вече насред нивата, новата тройна упорито ни юрка към руските степи, десните са разделени на 20-30 крила и подскачат като вресливи жаби около каруцата и един сочи насам, друг натам, като се мъчи да ни убеди, колко бърже ще изсечем тия тръни или онази гора и за няма и година ще сме си спретнали такъв път, че каруцата ще излети като американска совалка и дорде се огледаме, ще сме кацнали на пъпа на Берлин. Като стандарт на живот де, не че ще завземаме Германия.     
  А ГЕРБ стоят на магистралата, свиркат и викат, от Европа им пригласят, ама от врещенето на жабите около каруцата може ли да ги чуе някой? Та тъй българската каруца си крета по черния път към Москва, а другарите – червени волове, които я теглят с тъпо безразличие и щедро похапват овес и люцерна, току сритат някоя от врякащите наоколо жаби и от време на време, споходени от внезапен прилив на благоволение, пущат по някоя звучна пръдня в лицето на друсащия се в талигата български народ. Да му напомнят, че пагубният двуполюсен модел вече категорично е преодолян, благодарение на което може безкрайно да се наслаждава на хора на подскачащите около каруцата жаби. Не сме ли мъдра нация, ха кажете? А дали другарите не са намислили да завторят случилото се през 1934-та? Съдейки по признаците, май-май натам ни водят! Я да видим   какво пише историята по случая:
  - “При управлението на Народния блок (1931-1934) - сочи историкът Тодор Галунов, - партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история."  
- "Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила. Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава “храна” на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система.”  
- И ето че на 19 май 1934 г. родината осъмва с манифест за преврат. Документът е разлепен по улици и площади, народът се тълпи и чете:   “Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство.     Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични власти не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт.”   - Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев.   Той е известен като Главен специалист по превратите.   
Води ли ни червената позитановска хунта към повторение на събитията от средата на 20-ти век?  

Не съм аналитик, не съм в състояние да издирвам, съпоставям и анализирам историческите събития, затова се доверявам на анализатори, които са издирили източниците, посочили са ги, и са направили своя анализ. Мога само да се запозная с предоставения материал, да проверя до известна степен, дали не е манипулиран и да се съглася или не с изводите, които са направени. В този смисъл, възхищавам се на направеното от Резун, повече известен като Виктор Суворов. Доверявам се и на Стефан Цанев и по конкретно, неговия четвърти том от Българските хроники. Та там, в тези хроники, последователно са посочени стъпките, които са правили БРП/к/ и по късно БКП, по преките ,указания на съветските другари, за разбиване на опозицията. Една от опорните им точки, може би една от най-важните е, разбиване на опозицията с конкретни указания как да става това: Избира се някой от по задна позиция, уверяват го, че той е човекът, който трябва да оглави определена формация, пускат го по пързалтата и разцеплението е готово. Останалото вършат човешката лакомия и времето. Другата "опорна точка", това е инфилтриране на свои хора в опозиционните структури, спящи клетки, които в необходимия момент се активизират. Звучи ли ви познато? Това е ставало около 1944г. и следващите. Виждате ли разлика в действията на комунистите от онова време и сега? Аз не виждам. Крайно време е да си отворим очите.
ПП С ваше разрешение, ще копирам отговора си във Фейса.